Shizo

Спира токът.
Всеки би запалил свещ.
Нашият шизофреник обаче изпада в анапест.
Нощта увисва боса
на ръба на мозъчната му кора.
И труп на младо момиче
му поднася ледената си ръка.
Нашият се свира под леглото,
нещо мрънка и реди,
гарвани стотици черни
святкат в тимното с очи.
Болни гласове в главата му
говорят
и се сливат с черните крила
в нощтната утроба
на въображаемата му жена.
Почва нашият да плаче за детето,
настръхнал тича, за да го
спаси.
Тича, за да отсече главата
с хилядите зли очи.
Замахва вече хилейки се
и леко се унася,
без да знае,
че след миг през прозореца
ще полети.

 · Comment · Shar