Мойри

Момичето, което беше само,

вечно, 

като медальонче на врата ти

твое,

отне ти сам от себе си,

отне, пропъди и избута

от всичко тихо,

всичко свое.

Със лъжи отрови цял един 

момичешки, прекрасен

свят,

безмълвно молещ

небесата

за мъжката

ти благодат.

Безвкусно е сега, нали?

Жадно

гладно

студено

проклето

време настана,

прости.

Прости на тая,

която със чиста обич

не можа до нея да те задържи.

Прости й,

че бодеше съвестта ти с тръни,

и лекуваше с целувки болните гърди.

Къде ще скитате сега,

и тя и ти?

И кой ще търсите,

страстта ви да задоволи?

С кои очи ще гледате и двамата,

времето, в което сте били,

върни се,

върни се,

о, безумецо,

едничък само жест от тебе

и всичко може да се заличи.