На Д.

 Ти си сълзата в очите ми,

ти си прекрасен и истински.

Ти си прозрачен и малък

и капеш наистина.

Ти си капчица тъга,

ти си среднощната мъка,

капвам те в чаша

и вриш от болка, желание,

от тревога.

Ти си брат на росата,

ти си моето всичко,

ти, когато поискам

си отражение на душата.

Само теб аз имам винаги,

само ти си наистина,

само в твоето огледало,

аз търся истина.

Ти си причина за дишане,

от теб идват всичките звукове,

ти правиш слънце,

когато вълци във мене разкъсват се.

Заради теб аз крещя

когато среднощно целуваш ме,

заради тебе не мога да спя,

а когато поискаш- преструвам се.

Заради тебе е болката в гърдите,

заради тебе отивам на църква,

заради теб си отварям очите,

под твоите ръце само мъркам.

Твоето име е всичко,

твоят глас е всевишен,

в твоите устни само,

аз истински мога да дишам.

С теб ще тръгна навсякъде,

с теб ще умирам дори,

с тебе съм гола и истинска,

с мене,

моля те,

с мене бъди...