Мисля си за него,
кацнала на едно жълто паве.
Мисля си за него,
въздухът се преобръща,
и павето се превръща във море.
( Ей така... от мисъл само... на море! )
Мислите за него са блажено затъване
в безгрижните пясъци,
летните ритми на влюбени чайки,
южно политане,
макар и за кратко.
Той е някаква картина на Гог,
или друг, но по-скоро Гог,
запечатал щастието на слънчогледите,
радостта на детето, дето ближе сладолед,
полетът на самолетите,
във водата от високото- скок.
Той е всичко, което не е
студено,
и тъмно,
и мрачно,
и влажно,
той обитава мястото, на което
ти си дърво, а той слънце,
и се забавлявате следобедно
с измисляне на "шарена сянка".
И още много неща и метафори за "Dolce Vitta"
е той.
А "ти" през него
ще се пръснеш от....
