Наводнение

Подгизна всичко.
Наводни се.
Започва бавно да мухлясва.
Простирам го
на кървавия ръб на
снощната ти чаша.
Но толкова солено влажно е,
мухъл из моето мокро съзнание,
мисъл потичаща
щом я докоснеш,
капки от ревност
и никаква сложност.
Сълзим, покапваме, гъбясваме
от мисли един за друг,
а наводнението
ни залива,
и не можем да поемем дъх.
Много е мокро вече при мен.
И щипе по кожата
на водата соленият плен.
При теб изъхна ли?
Кажи как оправи нелепия теч,
за душата водопроводчик намери ли,
мой мили?
Ела със мъничка лодка

спаси ме.