С всичките си малки пръстчета, с двете си ръце,
гласувам, мили, за сърцето и за онова, което то зове.
И отново, ако пожелая:
(а понякога и без да го желая),
се събуждам влюбена във теб.
И тичам гола, сънена, за да записвам пореден,
влюбен в теб куплет.
Спирам там да се страхувам за тялото,
от болката, и мамка му, физически се мре!
Подготвям се за полет,
от онези нашите,
на които не им и знаеш хоризонта,
и "обичам те" кънти във всичко,
както отначало,
помниш ли ме...?
И тогава някъде,
съвсем
отнесена и захаросана,
ме дръпва разумът за края на полата.
И спомня ми, че обич моя, аз тялото
отдавна на теб съм подарила,
но душата трябва да запазя,
колкото и любовта към теб да ми е мила.
И прости ми, че така и с рими прости,
аз обръщам се към тебе не за сбогом,
а за да ти кажа само,
че съм същата наивна глупачка,
както когато ме взе.
Само че има едно Почти.
