мен теб мене тебе ти аз

     ...дъх...

Ако можеше дъхът ми да е нож,

щях да дишам полудяла срещу тебе,

щях да разрязвам въздухът ти цяла нощ,

ако можеше да чуеш твоето за мене.

Ако можеше целувката ми да събужда,

както можеше преди,

часовете ставаха минути

кратки

и никой от нас не искаше да спи.

Ако можеше да чуваш себе си,

през мен,

нямаше, в това съм сигурна,

да бълваш пламъци,

да палиш доброволния ми плен.

Ако можеше ръцете да изкълчват

думите, докато бясно са се разлетели,

да им чупят вратовете в полета,

преди да се разбият в мене, в тебе.

Ако искаме и двамата 

денят да е минута,

час да е нощта,

ако бяхме го поискали тогава,

щяхме дълго още да драскаме

по гениалната съдба.

Която кротко ни събра във стая,

и с топла кръв ни раздели,

ако беше чул зовът на тая,

тогава щеше да се случи аз-ът в ти.


...дъх...