Изпотени,
мокри,
капещи направо
нощни, юлски часове,
тела,
увиващи се,
скърцащи
едно до друго,
думи, думи, думи
и от целувките-
море.
Сред потта
и през нея
да се влюбиш,
нима е трудно?
Във нея.
за малко,
но истински,
плътно?
Лятото ли
оставя този вкус в устата
и те кара да объркваш
всеки поглед със любов?
Ти ли си наистина
или е юли
подъл и суров?
И добре, че всяка
нощ една жена изгрява
все в тоалети покрай жълтото,
седи и кротко наблюдава
нависоко, в тъмното.
Понякога слаба, понякога по-кръгла,
но все там и ужасно красива,
дори когато е кървава.
В нея се влюбвам не само през юли,
а винаги,
при нея ако можех да тръгна,
щеше да е завинаги.
