Линии

Колко нощи си се драскал само....

Колко ли самотен си стоял ?

Колко много си ме пожелавал

и у мен не си намирал жал.

Колко въображаеми" наздраве"

и

цигари си ми палил.

А аз за тебе, звездите като падаха,

не знаех какво да пожелавам.

Ровех се из песъчинки

и загледана уплашено напред

си мислех, 

как така завинаги 

ще бъдеш от мене ти отнет ?

Объркани са страшно нашите пътища,

линиите на ръцете ни оплетени

и възели от тях стърчат.

Не знам дали ще успея някога да 

се науча лекичко да ги разплитам,

не зная дали на това се учиш ти.

Не зная нищо свързано със теб, 

не зная нищичко, уви...

Но знам, че по-прекрасен от тебе поет,

в сърцето ми не е пристъпял,

не е отварял тез врати.