Има писък.
И небе.
Ето това.
И едно дървено човече.
Вдървено.
Със сърце.
Разчекнато между
Небе-То
И Земя-Тя
понякога в писък,
понякога в плач,
понякога в буйна радост и сласт,
понякога в гняв.
В ступор, тревога, любов.
Влюбване, глад или нота.
В думи в кавички,
във срички, глаголи,
в шпалир, кордон или на кон.
С хора.
Без хор-А??!
Плуващо в хлор.
Ако ще се давя, искам да е във дълбокото,
ако ще се пада,
да е от високото,
ако ще обичам....
да си там.
