Не искам да те пускам

Не искам да те пускам, 

защото цялата оставам в тебе.

Вкопчвам се и пръскам

слюнки, лудост, време.

Не искам да те пускам,

защото, разбери, без теб не мога.

Ставам глупава и дръзка,

после, знаеш, съжалявам много.

Не искам да те пускам,

защото нямам тази сила.

Не знам с ръцете си какво да правя,

и с кое от всичко най-много съм те наранила.

Не искам да те пускам,

дори така да е написано.

Ще седна и ще пренапиша всичко

и с теб ще сме зависими.

Не искам да те пускам,

а мисля - и не мога,

във виното ще търся теб,

във виното и словото.

Не искам да те пускам,

виж- студено е навън,

поне седни за да се стоплиш,

седни да се стопи снегът.

Не искам да те пускам,

но те пускам всеки път,

и всеки път те връщам

и всяко връщане е малък съд.

Не искам да те пускам,

защото не намирам сили,

но пускам те и стават гнили

целувките по кожата.

Не искам да те пускам-

искам да сънувам тялото ти

и когато се събудя

да не е пак "По дяволите".

Не искам да те пускам,

дори когато казваш,

че умираш.

Над гроба ти ще се усмихвам

и ще знам, 

че за кратко само  си заминал.