заради устната, когато залепва лекичко
за моята
и моля те, мълчи
усмивката
която драска ретината ми
нощ, след нощ, след нощ...
и жестът
как държиш вратата,
докато излизам
сякаш я подаваш, за да се кача
в каретата
....
ти бъди
и аз ще съм
някой път излез
и ме срещни случайнои виж как от това
ще потече цял един живот
пълен с нощи, които сега
така ни липсват....
