
ти аз, аз и ти, ти във мен, аз, защото ти,
светът ми пази те във вечността и времето.
В светът ми има спомени и романтични болести.
Светът ми е капчица в проливен дъжд,
но съдържа теб като роман,
прочетен във тинейджърската ръж,
и пази тайни, мигове и две ръце,
хванати завинаги и каквото ще...
няма да се пуснат,
както образът ти
светът ми няма да напусне.
Светът ми e нежно трит е и грубо оцветяван
от онези две ръце,
които никога не ще и не заради римата,
а просто никога не ще забравя.
Толкова те има тебе в него,
колкото и кръв във вените,
толкова си нужен в него,
колкото дъхът за първи път на бебето.
Светът ти в моят е като за Ана скок под влака,
като лист, задраскван и попивал мъка,
като на Соня библията в шкафа,
като изгревът, когато чакам.
Там е твое,
твоето там го има в мен.
Ти можеш да поседнеш, да попушиш,
и да тръгнеш по-малко уморен.
Не искам да го гледат,
моят свят за теб,
не искам да разбират
колко нужно е да си във мен.
За това го стискам във юмруче,
особено го стискам във мъгла,
свита тайно в някой ъгъл
можеш да ме видиш шепнеща
на твоят свят във мен слова.
Няма коментари:
Публикуване на коментар