Безразлично и тази нощ ме уби.
Това, че те няма.
Това, че не си.
Че няма да легна там,
където нежността боде,
където очите са слепи,
и в сетивата се мре.
Където не кънти анонса,
че аз съм прелестна,
а ти поет на прелестта.
Където нощта се пуска със копче
и нарочно се бави денят.
Агонично умирам всяка нощ,
в която заспивам сама.
Завита със тъничка болка
по нестигнали до теб слова.
Защото, нали знаем,
как човек прощава
всичко, което е случено,
но другото,
което не е,
изгаря душата му
и копнее да се.
Няма коментари:
Публикуване на коментар