Моята длан,
вижда се,
е правена за твоята буза.
А твоята пространството разсича.
Безжалостно.
И докато аз се губя във жестове,
ти ми говориш за
любовта.
С жестове.
Но толкова оплиташ се,
и аз толкова във жеста ти се давя,
че спирам да слушам, не мога, не зная,
чудя се само как да изпълзя
между пръстите ти,
да не ме затиснат,
да не ми вземат дъха,
рисувайки думи със въздух.
Ако пространството можеше,
щеше да вика
от красива болка измъчвано,
пръстите ти- ножове,
режат и бодат го.
А аз- свидетел на битката,
плувам в абстракцията на
изреченията ти,
но те, пред жестовете се
смаляват, губят се
и някак си
неизречени още
пропадат.
Няма коментари:
Публикуване на коментар