Тогава

Тогава, както се целувахме,

мисълта ти пролази по гръбнака ми

и полетя надругаде.

Тогава, както се целувахме,

липсата на твоята мисъл

събуди в мен лъжа и засънувахме.

И сънувахме, повече аз,

но достатъчно ти,

един безкраен кошмар

от кръв и подземни реки.

Мисълта ти като гущер се плъзна

по моята длан,

и полетя към друга,

към другаде,

към глас,

за целувка подканящ,

но не моят.

Не аз.

А ти преди да я пуснеш

към другото,

тук със мен се целуваше.

И сега ако отворя очи

знам, помня,

че още се целувам със ти.

И тази будно- сънувана целувка,

останала без твоята мисъл

гасне във тъмното,

вече лишена от смисъл.