Помниш ли

Ей... помниш ли ме?
Аз бях избряна някъде в небитието,
когато ти се раждаше, аз още неродена,
да бъда твоя път, любов и ето...
Бях.
Помниш ли?
Аз бях оная частица в тебе,
дето се усмихваше и смееше,
галеше небето, пишеше и можеше.
Аз съм в полета ти реенето.
Бях.
Ей...
Аз събуждах устните ти сутрин, и клепачите,
аз целувах те ужасно дълго,
докато дъховете ни станат дъх,
сърцата ни сърце,
телата ни тяло,
цяло, едно, обичащо, под одеалото.
Помниш...
Нали помниш как...
Аз бях тази, на която ти обещаваше,
която след дългия бяг от хората
ти нежно, завинаги  галеше.
Спомни си...
Че във вечността за ръка съм те хванала
и ако сега тук си я пуснал,
не е страшно, е за малко,
и дъх от моя дъх към теб се е впуснал.
Ти си.