измий от мене всичко,
и лъжата, и скръбта,
и копнежите ми по различното.
Измий от мене лудостта,
нека потече по тялото ми,
като черна, плъзгаща ръка,
както на дяволът е черно наметалото.
Измий и споменът за него,
нека да го няма,
да остане призрачна мъгла,
да е прашинка само в цялото.
Нека да съм мокра,
солена и свободна,
стихиите ти да ме насъскват
към любовта и нежното.
Потечи по мене цялата,
удави ме в бистра чистота и пламенност.
Удави ме в истина,
прокарай през живота път,
нека да е мокро,
в прегръдка потопи светът.
Няма коментари:
Публикуване на коментар