248, а може би 224

Стихове за стаи,
за номерата им в хотели
за как се гонели за пръв път
между чаршафите
той и тя,
един и друга като полудели.
За как той
поканил я да я прегърне
в 248
и влязъл в нея без да я попита,
а после влюбил се е като болен.
За как разливали се в тъмното
и денят от любовта им
не смеел да припари.
И как не пиели,
не се и хранели,
един от друг,
от любов изваяни.
За как в сливането си
забравили дори и да говорят,
и гледали се като невменяеми,
поетът и музата му
в еротичното въстание.
Той я чакал всеки път
в различна стая,
и стрелките мъчели го,
докато не се превърнел
циферблата в стая.
Точно преди да го затисне
влизало момичето във стаята,
и се връщали в средновековието
поетът и музата му
заедно.