Той

Той е мрачен като облакът,
от който децата се плашат.
Минава като вятър
и душата на парченца разпилява.
Той е достатъчна причина
да не заспиваш,
да се въртиш в леглото,
и от погледът му да изтиваш.
Ако случайно с него се разминеш,
сковаваш се и онемяваш.
Страх ли е, или си влюбена,
неудомяваш.
Ако пък леко те докосне,
прогаря кожата и после
смътен белег пари,
а ти не знаеш сън ли е
или е от цигара.
Той е тъмен, много тъмен
и дори на светло
силуетът му е очертание,
убиващо във тебе детското.
Гласът му не е нежен,
не говори, а ръмжи,
дяволът ли му е татко,
или просто много го боли?
Той, ако те пожелае,
ще те има винаги, до край.
Никога не можеш да узнаеш,
вдовица ли си му или жена.
Не зная вече как се казва,
забравих името му през годините,
но помня как случайно
на улицата се разминахме.
От тогава душата ми попадна в него,
гласът ми някак си се промени.
Изгубих се във времето аз цялата,

и само споменът за него ме държи.