Илюзии

Една към друг,един към друга-
на телата съвършената заблуда.
В извивки, кожа и туптения
записваш жестове в среднощно бдение.

Огъват се по ноти общите излюзии,
гениалността пропада, в нищото се губи.
И спасение в нощта отново търсим,
тъмното оплита пет със пет красиви пръсти.

Страхът ни изоставя, желанието напада,
и започва животинската клоунада.
И борбата е за глъдка въздух,
инстинктивно и чаршафът се превръща в хумос.

Помогни ми само да убия мисълта
за слънцето, което блъска и разделя,
удави я в танц със песента
за вечната ни кървава постеля.