събота, 5 февруари 2011 г.

Изпадане

Странно как една жена изпада,

но няма в нея нито срам,
нито унижение,

храни се от някакъв незнаен плам
и търси в грубия любим спасение.

Търси го в тъкмо онзи,

който върху нея плюе,
следва го ридаеща и гола

без в себе си да буди възмущение.

Странно как стоически удържа

на обиди и шамари,
водена от едничко сляпо чувство

и надежда на талази.

Странно как мозъка блокира

за всички други чувства
обичта единствена напира

и се бори със ръцете чужди.

Сила ли е или слабост

женското изпадане

и кара ли те забравиш
раните разкаляни?
Знай,
че тази дето 
с тебе до дъното отива
няма никога да те остави,

и дори да я забравиш
тя цял живот към теб

в полета ще лази.

Няма коментари:

Публикуване на коментар