Странно как една жена изпада,
но няма в нея нито срам,
нито унижение,
храни се от някакъв незнаен плам
и търси в грубия любим спасение.
Търси го в тъкмо онзи,
който върху нея плюе,
следва го ридаеща и гола
без в себе си да буди възмущение.
Странно как стоически удържа
на обиди и шамари,
водена от едничко сляпо чувство
и надежда на талази.
Странно как мозъка блокира
за всички други чувства
обичта единствена напира
и се бори със ръцете чужди.
Сила ли е или слабост
женското изпадане
и кара ли те забравиш
раните разкаляни?
Знай,
че тази дето
с тебе до дъното отива
няма никога да те остави,
и дори да я забравиш
тя цял живот към теб
в полета ще лази.
Няма коментари:
Публикуване на коментар