понеделник, 7 февруари 2011 г.

Лодкарю...

Пали ме, а не ме гаси,
гори ми се със теб завинаги,
не се обръщай, тука остани.
За тебе съм създадена и винаги ти имаш ме.

Лодка съм на твоя бряг оставена да чака,
на този опустял отново плаж любовен
чакам нежния ти прилив в мрака,
от който сам си себе си изгонил.

В самотата се разлива мойта котва,
и само чайка гладна каца,
от самота сме с теб направени,
милувките на твоя изгрев чакам.

Пали ме, а не ме гаси,
гори ми се със теб завинаги,
не се обръщай, тука остани.
За тебе съм създадена и винаги ти имаш ме.

Няма коментари:

Публикуване на коментар