По разпилените коси
някой се разхожда.
Не скубе, не боли,
малка приказка започва.
По изморените крака
някой някъде целува,
уж нощта е празна,
а нещо се дочува.
По онемелите устни,
някой свири лунната соната,
тялото замира
в звука на красотата.
По ръба на очите
някой лекичко почиства,
болката сълзите,
полуживите чувства.
В ушите ти някой навлиза
шепне, омайва,
разказва,
речта му пронизва.
Корема ти някой погалва,
и минава от теб причинената
огранна недостатъчност,
приятно е.. каква загадъчност.
Сутринта ще се събудиш друга
ще те поиска целият живот
някой някъде не позволява
така да изтича жизненият твой сок.
Няма коментари:
Публикуване на коментар