Нощем

Покланя се денят- отстъпва място на нощта.
И всичко дето е играло потъва в нещо като суета.

Кипри се всичко стане ли тъмно.
Кривят се лицата, чак до разсъмване.

Тези, които се спасяват в съня са се спасили,
другите, които скитат започват да метастазират.

Тeзи, които са мъжки започват да вият,
из тъмното бродят и жерви събират.

Тези, които са женски стават развратни,
продават си душите, губят огърлиците златни.

Тези, които са малки някак порастват,
започват да мислят за леконравите страсти.

Тези, които са стари възпяват навици- палят цигари,
объщат бутилки, които по светло са пълни със билки.

Тези, които са мъртви бавно оживяват,
прозрачно ловуват и раните палят.

Тези, които по любов някаква страдат,
започват да се мразят, стават зли и полудяват.

Само тези, които се обичат не виждат на тъмното ужаса,
леко се завиват и любовно се вслушват във думите.