Ако всичко, Боже, е в ръцете ти

Ако всичко, Господи, стои в ръцете ти,
какви са Господи ръцете ти ?
Големи ли са, стари,
или нежни и треперят ?
Тежат ли грехове еднакви
на божествения палец ?
Натежават ли от многото молитви
или зверски парят,
когато случките човешки
по тях безмилостно залазят ?
Като ги измиеш
падат ли от тях нечути
греховете още неизкупени,
или във водата само
се заглеждаш по-ясно като през пролука ?
Сърби ли от тревога
безименният пръст
и кутрето задавя ли се в сълзи
пред безобразната човешка мъст ?
Красиви ли са пръстите ти, Господи,
и като нашите на брой ли са ?
По твой образ и подобие сме,
но на теб не ти ли трябват повече ?
По тях разлива ли се нежен мъх,
в който мили молитвички се крият ?
Или са обрасли сложно, мъжки и със дух,
за да се скрият там безчинствата ?
По моята коса понякога пробягват ли
божествените пръсти,
когато любовта  е в мен,
със тях ли пращаш онези нежни тръпки ?
Къде в ръцете ти е, Господи,
моята молитва вечна ?
Кога ще я доскоснеш,
ще я чуеш и ще затупти във мен сърцето
като сърце на девствена...