Аз познавам тая бездна
дето между мене-тебе зейна,
виждала съм тая пропаст,
вкусвала съм грозната й ярост.
Тя се разширява между нас
повод, желание и начин
не оставя
да дочуя твоя глас.
Няма мост, изглежда,
по който да се мине,
няма никаква надежда
ден след ден забравяш мойто име.
В тази пропаст плуват всичките
мечти човешки
преоблечени, накипрени
със скъсани и мръсни дрешки.
Аз започвам да чертая път
над бездната с крила или
под нея пълзешком
до тебе за да стигна утре.
Но недей от другата страна
да разрушаваш мойте мостове,
когато видиш ме, че стигам
ръката си подай ми,
изтегли ме.
Когато съм от твоята страна
ти знаеш какво искам да чуя,
кажи го наистина, кажи го сега,
после в пропастта ни
бутни ме.
И живот достоен,
нов, красив и бял
без мене започни.
Няма коментари:
Публикуване на коментар