Не знам как да се казва

В някаква клетка се будиш,

ключът е захвърлен наблизо,

на листче "Прости ми, целувка"-

надраскано бързо.

Мирише на него все още

и лепкав е влюбеният въздух,

а в клетката тясно и кърваво, 

боли когато пръсти размърдаш.

Искаш да отвориш,

седиш тук отдавна,

не можеш да ходиш, да пишеш,

да целуваш си забравил.

Протягаш отслабнала, бяла ръка-

посягаш,

не стигаш, 

изтенваш,

не стигаш,

протягаш отново,

замираш...

Скърцане,

леко вратата се отваря,

чуваш стъпките, на който

в клетката те е затварял.

Влиза, взима ключето

и мрачно, насълзено, сяда.

Държи го и те гледа,

не отключва

и не ти помага.

Това се случва всеки миг

от както ти се помниш,

държи го и те гледа,

не отключва и не те изгонва.

Само седи и те гледа.

През век или два леко се навежда

и през решетката целува

врата ти, краката, корема,

обръща се и те заплюва.

Не те пуска.

Не те прегръща.

Целува те и се обръща.