Любовта ми към теб е всичко, което можеш да ми вземеш и всичко, което не можеш. Любовта ми към теб е всичко, което имам и нямам нищо. Любовта ми към теб е всякаква, и всичко може, и е навсякъде, и носи я вятърът, и полъх е, и чудо е, и спасение мое, и смърт моя. Любовта ми към теб се носи по ветровете, тя няма вкус, мирис няма, не се страхува тя. Разумът е чужд на нея и нож не може да я среже. Тя и в студ и в пек е все еднакво невъзможно силна, когато тялото е гладно има я, когато сито е я има. Дъжд нея не я мокри и кучешки ляй не я гони. Петли не я събуждат- тя никога не спи. Тя е будна вечно, особено нощем е будна и ходи, и чака и търси. Любовта ми към теб всичко разбира, и теб цял те познава и знае, тя те е виждала, познала те е, усещала те е и те съдържа такъв, какъвто ходиш по брега, целуваш някъде някого, какъвто си като спиш, като си лош и бесен като си. Любовта ми е притча и мъдра е, гласът й е нежен и истински е. Любовта ми е тъжна и отчаяна е и има я, има я винаги. Любовта ми е утробна, любовта ми е вечна, не се уморява, не погрознява, не дебелее, нито да слабее, нея просто я има- такава отгледана, чакаща, ясна, спасяваща, всепрощаваща, тук е. Ти не можеш да я видиш, ти нямаш как да я пипнеш, не можеш нищо да й кажеш, но тя на теб говори.
Докато жив си и жива съм аз любовта ми е обречена да съществува всякак, но еднакво жива.
Няма коментари:
Публикуване на коментар