След

Човек е сам дори и след голямото.
Жената е сама,
когато случва се това,
за което е създадена.
Сама опитва се да се завива,
и да, сама е,
а одеалото е късо, късно
и въобще не топли.
Думи, думи, думи.
А жестовете са изгонени.
Усмивката е просто зъбене,
а смехът отдавна е забравен.
На такива случки във романите им
казват голяма любов,
а е толкова банално жалко,
че се подписвам не със име.
а със името на всяка.