Няма заглавие

И след всичко
ровя пак сред мъртвите звезди.
Търся неугаснала
след смърти две
и общи болести.
Прощавам всичко и
целувам двете ти ръце,
носят ме насън отново
в онези прашни светове.
Недей да плачеш, моля те.
Прегръщам те завинаги.
Мисли за мен като за зима
и Божичко,
изчакай ме на наше място,
веднъж поне,
за мъничко.