въпреки, че мен съдържа се във нея
тя е друга, бледна, руса, устремена,
с хапчетата, през прозорец,
някакси, от някъде,
тя, също като мене
моли за онова парченце смелост,
което плъзга острието по кожата
и не му позволява да се впие
и със удара си да премахне
всичката нечестна болка,
която през годините я пари.
И тя във тъмното,
също като мене
с неговото име на устните
и вкопчена във времето
моли Бога за само още малко сила
да за спре, да изтече от нея
онази гнилост,
останала от непонятната любов,
която залепяше сенките им на тавана
и там потеше стъкалата дъхът им
нощ, след нощ, след нощ, след....
Няма коментари:
Публикуване на коментар