Нощни...

Когато имаш много в себе си от нея
и нямаш на кого да я дадеш,
разбиваш себе си на хиляди парчета
и запалваш тиха свещ.
Когато нощите разливат бледо
своите налудни, мамещи идеи
ти ги гониш без да знаеш
истински ли са или отново
неразумно смели.
Но вървиш след всяка толкова встрастено,
и ги хващаш, както се прескачат,
все едно на сцена,
голи дъщери на мрака.
Останала сама със тях
не се страхуваш,
нахлузваш вярата в забрава
за мъка, болка, грях.
И тази свещ, която палиш
е за всичките тъги по тоя свят.
Ще излекуваш няколко във тъмното,
а по изгрев ще се раждат пак.