Това,
което следва
ще ме разреже със
своите
две
остриета.
Това, което
следва
е
безмилостно
и пише ми само куплета.
То е всичко,
от което се страхувам,
то е
потта
среднощна
и нахлува.
То е смъртта
след кървавото раждане,
то е
следродилна болка,
то е нежеланото прераждане.
То е
трепването
на ръката с ножа,
то е
молитвата
преди
да
легнеш,
то е
притъпяване на сетивата,
то е
всеки път, когато вече ме погледнеш.
От тук започва
да тече наново
живот един недоразбран,
от тука става друго словото
и на
чувствата
се слага
параван.
От тука си оставена
сама
нататък,
от тук си в робство на самата теб,
от тук започва самотата
като единствено, възможно, като креп.
Сега ще страдаш от всички недостатъчности,
ходиш-
а след тебе диря от задъхващи се
вътрешности.
Сега ще трябва да се учиш,
като останала без майка,
сега
започва
сучене
от гръд накаква неопозната.
Сега ще те
целува вятърът,
легло ще са ти
паднали листа.
От днес ще се
любиш
с пясъкът,
ще те
приспива
на зверовете песента.
Сега е нужно
много малко,
за да
престане
да те има,
и
името ти зазвучава жалко,
красотата ти заспива.
Но сега започва нова ера
и ти усещаш с всеки връх, на всеки пръст,
че това е твоята пътека
и няма да е честно
нея да не извървиш.
Няма коментари:
Публикуване на коментар