Сън

Изпивам те и те поглъщам,
всяка нощ, със всяка чаша.
Вдишвам те и те изтръсквам
с всякоя запалена цигара.
По твоето тяло
устните си паря
обръщам се и те прегръщам,
макар и да те няма.
Разливам се, разкъсвам се,
разтичам се по тебе цялата,
краката ти обгръщам
нежна съм и подло в сън съм пожелана.
Бълнувам те и ти разбираш,
знаеш, там ме търсиш
хващаш ми ръцете и замираш.
Неловко се събуждаш
и мене, нямащата ме
от себе си избърсваш.

Yet another movie...

самотни репетиции на маса на нещо, нясно какво

тютюн
вино


Обожавам всеки един от вас. На всеки от вас поотелно съм аз цялата. Трябвате ми докато пълзи дъхът ми, трябвам ви, за да се учестяват вашите. Извивам се цялата под вашите само ръце, вярвам им и тръгвам с тях през тъмното към каквото има отсреща. Целувам ви всякак, заспивам до вас, галя ви с коси, особено тогава, особено там! Пея с вас, или слушам вашата песен, моята се изменя, толкова много пъти метаморфозира, за да се слее с вашия ритъм.
Внимателна съм с вас, дори когато вие с мен не сте, понякога е приятно. Тръгвам и ви вярвам, след като ме излъжете отново, давам ви истина, давам ви което е, ще държа неудобното, режещо огледало пред вас, докато ви заболи и спрете да можете да се гледате. Но ще съм добра, през цялото време съм пред вас, пазя ви и съм толкова ваша...Особено на един от вас. Особено тогава. Особено там.
Недейте, недейте да ми връзвате очите, ако не ме държите за ръка. Моля ви, не ми запушвайте устата, ако ще мълчите. Не ме гледайте в очите, ако знаете, че ще излъжете. Гледайте ме много в очите. Право натам. Ако искайте не ми обяснявайте, но аз ще знам. И ако ще ви боли да чуете, не мразете мен за собствената си истина.
Не се страхувайте от мен... ще ви бъда сестра, майка, любовница, приятелка и всякаква друга, когато наистина престанете да можете без мен. Бавно разбирам това, в мен се надига, някаква сила има, с която е много приятно да се жонглира над вашите аури. Но не съвсем владея аз нея. И не мога докрай да се слея с нея. Но скоро...
Обичайте ме, защото се страхувам, че ако продължавате да ме наранявате, заради собственото си его, но жестоко и безвъзвратно, аз ще започна да наранявам вас. А тогава край с цялия магичен реализъм.
Не заключвайте, дори с любов онази част от мен, която е най-неудобна за вас, защото вероятно тя ще се превърне в най-ценна и липсваща за мен и това ще потече в друга посока. А аз не искам да убиваме любовта си, мили мои. Защото много, много дълго и специално сме я създавали. И това е сигурно. Иначе няма как да я има. Ако не е истинска, значи не е любов, и никога няма да ме чуете съшински да изричам това.
Ако от мен и теб става нас, то не слагай твоето собствено аз над моето, а обичай, уважавай, грижи се за това нас. Никой от нас по отделно не е по-голям от това заедно, което отглеждаме. Дори и то да загине, не го плюйте, не го излагайте на публичност в най-съкровения му вид, не го тъпчете и не му се присмивайте. Вие ставате слаби така. Не ме мразете, защото аз не мога да мразя вас.
Не ме връзвайте. Тичайте с мен. Паднете и се ожулете с мен, но не ме оствяйте да тичам сама, ако наистина аз ще съм вашата пред Бога. Моля ви, никога, никога не ме удряйте, освен ако сама не съм го пожелала. Ако някога аз ударя вас, моля ви прегърнете ме. Ти, който си най-истинският, си оставил крайни белези върху душата и тялото ми. Не ме мъчи повече с лъжи. Никога, никога, никога не ме карайте да убивам заради вас. Дете.
Вярвайте ми. Аз не ви лъжа. Ако някога ви излъжа, ще разберете скоро след това от мен самата и ще се съгласите с мен, че е било по-добре за онзи миг. Затворете си очите, когато ме целувате и моля ви, целувайте ме цялата. Телата ни имат много особен ритъм, всеки път различен, но прекрасен в онези мигове. Нека слушаме телата си. Оставете ме да съм свободна и аз никога няма да оставя вас.
Знайте, че аз без вас не мога. Но знайте, не сте единствените. Аз бих могла да умра за всеки един от вас. Не ме убивайте нарочно.

Нощни...

Когато имаш много в себе си от нея
и нямаш на кого да я дадеш,
разбиваш себе си на хиляди парчета
и запалваш тиха свещ.
Когато нощите разливат бледо
своите налудни, мамещи идеи
ти ги гониш без да знаеш
истински ли са или отново
неразумно смели.
Но вървиш след всяка толкова встрастено,
и ги хващаш, както се прескачат,
все едно на сцена,
голи дъщери на мрака.
Останала сама със тях
не се страхуваш,
нахлузваш вярата в забрава
за мъка, болка, грях.
И тази свещ, която палиш
е за всичките тъги по тоя свят.
Ще излекуваш няколко във тъмното,
а по изгрев ще се раждат пак.

И по-добре

Разхождай се по мрачната утроба,
но, моля те, не ме мрази.
Две от дъщерите ти убих,
но гениален съучастник- ти си.
Размътила съм си ума
със хиляди за теб, за мен-
представи.
Избистрянето идва сутрин,
но нощем
демонични спомени и метастази.
Къде, коя и накъде...
Без теб е зле.
И по-добре.

Няма заглавие

И след всичко
ровя пак сред мъртвите звезди.
Търся неугаснала
след смърти две
и общи болести.
Прощавам всичко и
целувам двете ти ръце,
носят ме насън отново
в онези прашни светове.
Недей да плачеш, моля те.
Прегръщам те завинаги.
Мисли за мен като за зима
и Божичко,
изчакай ме на наше място,
веднъж поне,
за мъничко.