Сънено за моята мила Гешева

В едно такова утро, мила моя,
ти вървиш умерено натам.
И пръстите ти сънено се хлъзгат,
по срамуващата се от тях роса,
и между съня на птиците
примигването на цветята,
мислите за дните ти
и имената на децата...
бъдещи
копнежи
в теб запалва
цялата без теб живееща дъга
и ти частица само в цялото,
давеща се във роса,
ще се усмихнеш нежно,
както само ти си нежна,
и ще се слееш с вечното,
за да узнаеш,
че пътят ти
до тук, от млечното,
е този, на който си сега.