Вятърът духна, разпиля й косата. "Порастнала е." Колко нощи виси на ръба на безкрая, обута в нещо, което трябва да топли, а не топли. Трябва да е красиво, а е грозно. Трябва да може да тича с него, а стяга, боли, пари...
Разтърси глава. "Точно като онова куче." Усмихна се. Събу се. Красиви бяха краката й. А защо не можеше да ги понася толкова много време? Почувства болка долу ниско, там, където се крие всичко женско, там, където свита на мъничка топка, се пази цялата тайна на живота. Там където се срещат един с друга, за да образуват нещо трето. Ядоса се на болката и запали цигара. Гадният дим се вряза грубо в нощното небе, опита се да избута облаците, замърка между звездите и изчезна. Облекчение. "Цигарата е част от жената"- помисли, после се изсмя сама на собствената си мисъл и я прогони. Отново разтърси глава. "Като кучето."
Дръпна отново от цигарата, болката съвсем утихна. Погледна небето и сякаш нарочно точно в този миг падна звезда. Съдбата галантно я подканваше с всичките си средства да стъпи на босите си крака и да прескочи пропастта, която стенеше между нея и безкрая.
Замисли се- трябваше да си пожелае нещо. Пое въздух и опита да сглоби конкретна, здрава мисъл, но думите се оплитаха и разпиляваха около нея. Свали последеното от себе си. Някаква рокля. Била някога красива и ценна, може би на някоя баба, но тя не можеше да се сети. Къде беше скъсала нишката? Колко време е спала? Спала ли е? А болката измислена ли е или истинска? Пушекът...Звездите...Нощната природа я обгръщаше като люлка.
Застанала на ръба на безкрая, тя, както беше съвсем гола, с порастналата коса и красивите крака, пусна още димящата цигара и се засили, за да прескочи най-невъзможното растояние в живота си.
Нямаше падане.Чу се кучешки лай."Значи не е сън..."
Започна полет, който, изглежда, щеше да продължи докато е жива.
Няма коментари:
Публикуване на коментар